Нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия (чл.2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност).

Условно бихме могли да разделим дейността на нотариуса на две групи:

І. УДОСТОВЕРИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

на нотариуса, произтичаща от удостоверителната функия, възложена му от държавата. Тази дейност включва правото на нотариуса:

- да удостоверява подписите, датата и съдържанието на представени пред него от страните документи (напр. пълномощни, декларации, договори и др. подобни);

- да удостоверява верността на преписи от документи (напр. преписи от дипломи, от актове за раждане и др.);

- да приема за съхранение саморъчни завещания, документи и книжа;

- да обявява саморъчни завещания;

- да съставя и подписва (удостоверява) нотариални актове за различни видове сделки с недвижими имоти (продажби, дарения, замени, учредяване на право на строеж и др. подобни);

- да съставя актове за нотариални завещания и актове за отмяна на завещания;

- да съставя констативни протоколи за явяване и/или неявяване на лица пред него за извършване на определени действия;

- да връчва нотариални покани;

- да извършва други удостоверявания, възложени му от закона - напр. протести по записи на заповед.

ІІ. НЕУДОСТОВЕРИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

на нотариуса (ДЕЙНОСТ КАТО ЮРИДИЧЕСКИ СЪВЕТНИК). Към нея спадат:

- изготвяне и проверка на проекти за документи, свързани с нотариалната дейност (изготвяне на проекти за нотариални актове, договори, пълномощни, нотариални завещания и др.);

- устни и писмени консултации,

- посредничество при изясняване волята на страните;

- набавяне на справки, документи, книжа и други;

- изпълнение на завещания и управление на имущество.

В следващите раздели са представени някои от най-често срещаните нотариални действия в техния практически аспект.