С декларацията едно лице – декларатор, декларира определени факти – напр. съгласие за пътуване на дете, съгласие за назначаване за управител на търговско дружество и т.н.

При заверката на декларация, деклараторът трябва да се яви лично пред нотариуса и пред него да подпише съответната декларация. Деклариране чрез пълномощник не се допуска, защото декларацията предполага винаги лично изявление на декларатора.

Деклараторът се легитимира с лична карта или друг заместващ документ за самоличност (шофьорска книжка, паспорт), а когато декларира в качеството си на представляващ ЕТ или юридическо лице, е необходимо да представи и документ, от който да е видна представителната му власт (напр. удостоверение за актуално състояние на ЕТ или ЮЛ).

Декларациите могат да бъдат в свободен текст или по образец.

При съставяне на декларацията деклараторът трябва да има предвид, че за деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност.