Най-общо казано упълномощаване е налице, когато едно лице (упълномощител) предоставя на друго лице (упълномощен) правото от името и за сметка на упълномощителя да извършва определени правни действия, като последиците от действията на упълномощеното лице възникват направо за упълномощителя. Документът, с който се извършва упълномощаването, се нарича пълномощно.

Практически аспекти:

Лицето, което се подписва трябва да се яви лично пред нотариуса и пред него да подпише документа.

Необходимо е да се яви само упълномощителя. По принцип упълномощеният не се подписва на пъломощното и не е необходимо неговото лично присъствие при заверката. Важно е данните на упълномощения (три имена, ЕГН, л.к.№ ) да бъдат записани правилно, за да не възникнат впоследствие спънки при използване на пълномощното.

Легитимирането на упълномощителя става с лична карта или друг заместващ документ за самоличност - шофьорска книжка или паспорт.

При юридически лица (ЮЛ) и еднолични търовци (ЕТ) освен личната карта на представляващия, трябва да се представи на нотариуса и удостоверение за актуално състояние на съответното ЮЛ или ЕТ.

При преупълномощаване, ако такова е допустимо съгласно даденото пълномощно, е необходимо да се носи и оригинала на пълномощното от което преупълномощителя черпи правата си.

Срок на валидност на пълномощното. По принцип няма изискване да се поставя срок на валидност. Ако такъв не е посочен, пълномощното е валидно до оттеглянето му или до настъпване ня други случаи, предвидени в закона. Все пак по разумно е да посочвате някакъв срок (напр. 6 месеца, една година и т.н.), тъй като оттеглянето на вече дадено пълномощно понякога се оказва много трудно. Фиксираният срок Ви гарантира, че след изтичане му пълномощното не може да бъде валидно използвано.

Не е препоръчително да се оставят големи празни пространства (разстояния) между отделните редове на пълномощното и между края на пълномощното и подписа. Наличието на празно пространство дава възможност за последващи добавки в пълномощното, които могат въобще да не съответстват на волята на упълномощителя.

Желателно е пълномощното да е конкретно формулирано. Т.нар. генерални пълномощни, ако наистина са формулирани “генерално” не вършат почти никаква работа. “Генералните пълномощни”, които вършат практическа работа, представляват всъщност един сбор от много конкретни пълномощни (пълномощно за банка, пълномощно за имот, пълномощно за МПС и т.н.), написани на един документ.

Желателно е за всяко конкретно действие да съществува отделно пълномощно. Събирането на повече пълномощни на един документ (в едно общо пълномощно) сериозно вреди на конфиденциалността. Така например при едно генерално пълномощно с описани в него имоти, банкови сметки и т.н., всеки човек, пред когото това пълномощно се представя, ще има достъп до тази информация, независимо дали тя го касае.